***

януари 20, 2018 Поезия

 

Пространство топло, а времето мълчи.
Пясъчен часовник пълен с копчета за ръкавели,
броящ единствено, колко пот личи
по китките на моите бариери.

В оседлана кула зидам бодливо битие
и моля се, малко да потъне.
Толкоз крива, че и замята я неще.
Грозна и противна е като безсъние.

Моста ми изплезен безразсъдно.
Всъщност кей и пристан – простор
свързващ брега на моето отвъдно
просто с нищо, с нищо просто.

Подковавам образи и точа ножове
да режа тънко колективното съзнание
да го мажа върху китара пълна с поводи.
Фалшиви струни, фалшив живот, фалшиви оправдания.

Това стихотворение беше публикувано във вестник „Бракониер“ бр.1 2018г. на 15.01.2018г. и беше препечатано в няколко електронни медии и Фейсбук страници.

За мен остава загадка, защо са го избрали, дали защото им наточих ножовете безплатно, дали защото главния редактор ми е приятел или просто бракониерите разбират от поезия. Благодаря!

 

Подобни статии