Безкотвени

февруари 20, 2018 Публицистика

Без редакция

Когато си тръгвахте захвърлихте котвите!
Рекохте:
„- Тук в България нека да гният!
Нека ги вземат и ползват полуидиотите,
да се вържат за тях и тънат в помията!

– Заминаваме! Ставаме вече слуги за заслуги
Отиваме `дет са спокойни моретата.
Там всеки е завързан за други
и са ненужни за кея въжетата!“

Държава от котви останахме само
и полуидиоти дето ги сбираме,
по двеста котви да влачим на рамо,
но сме горди, че това си избираме!

Вие безкотвени, привидно щастливо
се имате вече за специална  особа
мислите, че в сърцето ви има огниво,
но всъщност е само зипото във джоба

А когато достигнем ръба на съдбата
и тя горделиво ни бутна към нищото
вашите котви ще ме държат на земята
а вие ще паднете долу в бунището!

 

Редакция – Балчо Балчев

Когато си тръгвахте хвърлихте котвите!
Рекохте:
„Тука, в България, нека да гният!
Безплатен бонус за идиотите –
да се вържат за тях
и да тънат в помията!

Ние станахме вече слуги за заслуги!
Ние тръгваме да санираме други морета.
Всеки от нас е свързан фискално с другия
и са ненужни на кея въжетата.“

Каква държава от котви станахме само –
шамандури – водачи сами си избираме.
По двеста котви влачим на рамо, мамо
и тъй се гордеем, че гладни умираме!

А вие, безкотвени, привидно щастливи,
се имате днес за глобални  особи.
Мислите, че в сърцето ви има огниво,
но всъщност е само запалката в джоба.

А когато достигнем ръба на съдбата
и тя като семки ни бодне в бунището,
ще пуснем котви – корени във земята
а вие ще падате, надолу – във нищото!

Подобни статии