алК’ВОхолик

май 6, 2018 Поезия

Пуста пейка в парка
а до нея вали.
Пуста сгазена хлебарка,
а от мен смърди.

Пусто натрошено утро,
а от него боли.
Абсента ли начупи блудството
а истината винаги сърби.

Чеша си мислите в чашата,
чалната от чалски чалъм.
Няма бури на масата.
Нямам капка връзка с “навън”.

Нямам понятие за представа!
Нямам вкус в устата!
Гъ3а отдавна не ми се подчинява,
а кypа ми пикае на сътбата!

Нямам нерви,
Нервите ми нямат прагчета.
Затова сега опъвам вени,
сухожилия и първомайски флагчета!

Нямам държава!
Няма изкуство!
Нямам право
на социално капутство.

Ал ко? Вхола е моя приятел!

Подобни статии