absence

май 6, 2018 Поезия

Държиш във люлякови чаши мислите.
Тръпчиво поиш ги със абсент.
Лястовичките са прилепно увиснали.
В гнездата им сковани от цимент.

Държа си мислите във нощното гърне.
Грижливо подредени по величество.
Люлякът отдавна замириса на перде
пропито с цигарено количество.

Дребен с очила съм, пея в хора,
и любовта ии е попита със разумност.
Обаче що за чамова дъска е бора?
и що за истина е моята бездумност?

Абсент, абссссс, абсанс.

Подобни статии